Винс Търкетъл по следите на златото на потъналия кораб Royal Charter

Снимка: Viasat History

1 / 4

497 човека се давят, броят на жертвите е потресаващ, но това се отнася и за загубата на злато на стойност 130 милиона, открито в Австралия и превозвано на борда от пасажерите. Част от това съкровище все още се намира на дъното на морето.

Световният шампион по златотърсачество Винс Търкетъл е на мисия да възстанови изгубеното съкровище и да oткрие кой го е притежавал. Документалният филм "Златното съкровище на потъналия кораб" е по Viasat History, а ето какво разказва Винс за Dnes.bg

"Има хиляди причини да започнеш да търсиш злато и нито една от тях не са парите. Адски е забавно. Състезаваш се със стихиите. Природата е скрила миниатюрни количества от ценния метал и ти си предизвикан да го намериш", разказва той.

Винс, който сега е на 64 години, и е златотърсач от над 40 години, започва търсенията си в реки, нещо което и до момента прави, но в последните девет сезона се е съсредоточил върху останките на кораба, The Royal Charter.

Голяма част от пътниците се завръщали у дома с богатства, изкопани по време на австралийската "Златна треска". Смята се, че на борда имало поне 79 000 унции злато, но най-вероятно много повече е контрабандирано в багажа и дрехите, за да не се плащат данъци върху него. Много от него още лежи някъде там, на мястото на корабокрушението.

"За пръв път чух тази история през 2000 г. от търсач, който се бе гмуркал там през 1970-те с екип водолази, които ползвали система за всмукване и пресяване на пясъка. Толкова били фокусирани върху големи парчета, обаче, че златният прах падал обратно на дъното. Според него, ако се пресявал пясъка, щяло да се натрупа голямо състояние".

Винс така се ентусиазира, че ипотекира къщата си, купува лодка и оборудване, събира семейство и приятели и заминават. Намира малко, но достатъчно, за да му позволи да се завръща на мястото още девет години.

Винс е учил за мениджър по залесяване.

"Изучавахме скали и геология. Стана ми много интересно да уча за минерали и търсенето им в изоставени мини. Започнах да се занимавам със скално катерене". Така среща и други хора с такива интереси, сред които се натъква и на златотърсач.

"Бях очарован от факта, че все още можеш да отидеш по разни диви места и наистина да откриеш злато", казва Винс. Упътват го как се прави и къде трябва да търси.

"Първо отидох в Северен Уелс. Пътувах на стоп. Девет дни живях под един брезент, сам си правех хляб сутрин. Пресявайки пясъка, събрах 7-8 прашинки злато и бях възхитен, че съм отишъл в планината и съм намерил злато! Родителите ми изобщо не бяха очаровани, но аз бях напълно зарибен", връща лентата Търкетъл.

В следващите 25 години търсил злато на Британските острови, в Лапландия, Франция, Испания, Италия, Северна Япония, Нова Зеландия, Австралия, Калифорния, Юкон и Южна Африка.

"Ходил съм по всички места, където има шампионати по златотърсачество. Бях част от британския екип, който спечели през 2007 г., бил съм на световни шампионти 20 пъти и съм стигал до финал 15 пъти", споделя той.

Така се стига и до търсения на места с корабокрушение. Най-голямото му откритие, най-голямо във Великобритания изобщо, е през 2012 г., когато открива парче, тежащо три унции, на стойност, равняваща се на 50 000 паунда, именно при търсене на мястото, където потъва Royal Charter.

"Постепенно започват да ти стават интересни вещите на хората – ножовки, енфиета, кутийки, ножове и вилици, части от дрехи. Две неща ме поразиха. Разбира се започваш да си мислиш за хората, които са носили тези дрехи и ужасната им смърт. Същевременно ти минава през ума какъв живот са водили и какви авантюристи са били, като си помислиш как в днешно време никой не мръдва никъде, без всичко да му е застраховано", разказва Винс.

А през 1850-те тези хора са предприели три-месечно пътува до другия край на света.

Той така се трогва от историята, че в "Златното съкровище на потъналия кораб" се отправя към Мелбърн, за да прегледа архивите и да се срещне с наследници на загиналите в корабокрушението. За компас му служи медна кутийка за енфие, гравирана с името "Едуард Бенет", както и монета, датирана към 1858 г. На нея е написано Melbourne Street. Но защо? По това време австралийските монети се секат в Британия.

"При съкровищата, изкопани от земята, е просто. Властите проверяват дали имам разрешително, оценяват го, някой музей го купува и си поделяме парите със собствениците на земята. В морето, обаче, е много по-сложно, особено докато се намери действителния собственик. На кораба е имало поне 48 000 монети, без да броим недекларираните. До колкото знам Lloyd's of London застраховат останките и пращат гмуркачи в рамките на три седмици след корабокрушението. Продължават да търсят на мястото още четири години. Окуражават ме, обаче, две неща. Едното е, че явно покриват затрахователната си загуба и успяват да продължат напред. Другото е, че никога не са твърдели, че са открили цялото злато. Това е наистина трудно. Дори и във викториански времена да са открили 99% от него, все пак трябва да има още поне милион и половина, останал там. Ами ако са открили 90%? Значи там има 15 милиона", изчислява Търкетъл.

Никога не са открити златни кюлчета, но Винс е убеден, че има.

"Не забравяйте колко е тежко златото. То е 8 пъти по-плътно от скала. Ако падне във вода, то ще се спусне възможно най-дълбоко. А след като се разбива в скали, корабът засяда в глинено дъно. Много от златото, намерено във викторианско време, е извадено чрез отрязване на големи парчета от тази глина и изкарването им на повърхността, където ги промиват, за да го отделят. Мисля, че е възможно най-големите парчета да са най-дълбоко вкопани в глината, повлечени от кораба. Възможно е сред тези останки все още да има 1 млн. Гмуркането сред останки от корабокрушение е много по-трудно, отколкото си представяте. Да не говорим, че аз съм просто един навит аматьор. Аз не съм от онези огромни търговски компании с професионални гмуркачи, цялото оборудване и лодки за по 20 000 лири на ден. Не, аз съм просто някакъв си тип, който си е ипотекирал къщата, за да си купи лодка и да търси злато със семейство и приятели. Да поддържаш това, лодката, да опазиш всички живи и здрави и в добро разположение на духа никак не е лесно!", категоричен е Винс Търкетъл.

"Ако на някой, който чете тази статия, му хрумне, да се захване със златотърсачество – знайте това: освен базовите умения, най-важното е постоянството! Бяхме се гмуркали 11 седмици сред отломките, преди да открием първата златна монета. Сега сигурно ви звучи като някаква бележка мимоходом, но само се опитайте да си представите как в продължение на 11 седмици ставате всеки ден, нахлузвате водолазния костюм, студено е, ядете супа от консерва и така 11 седмици, само защото твърдо вярвате, че някъде там, има злато", разказва още той.

"Така че, ако ще го правите, по-добре да е заради приключението, от любов към природата и за да махнете децата си от екраните на устройтвата. Не съм сигурен какво е златната треска, но е възможно да е вид пристрастяване. Въртиш ситото, всичко е просто кална вода, пясък и изведнъж – бам! Златна песъчинка. Блести като звезда. И адреналинът ти скача! Няма подобно изживяване", завършва прочутият златотърсач.